ОБОЗРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до обозрeниe, който е свързан с обозрение. Да ся нареди от читалището една нарочна комисия, съставляема от 4-5 души,.. за да би.. прегледали и разсъдили основно и сравнително едни с други толкова речените мои писма, колкото и разните обозрителни изложения, които би дошли отвън. Ч, 1870, бр. 4, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)