ОГЛЕДА̀ЛЦЕ1, мн. -а, ср. Умал. от огледало (в 1 и 2 знач.). — Ох, тъй съм уморена! — тихичко простенва Марго, като изважда тоалетното си огледалце. Т. Генов, Избр. пр., 69. Старецът си обръсна мустаците, купи си червена вратовръзка и някакво кръгло джобно огледалце с Клаудия Кардинале на гърба. Й. Попов, ИЖП, 14. Тя имала едно чудно огледало. Когато се оглеждала в него, казвала: Огледалце, огледалце от стената, коя е най-хубава на земята? А. Разцветников, СН (превод), 6. Тук има всичко .. и магазини в които се продават скъпоценности,.., сурова коприна и пъстри везани носии, в които святкат вшити огледалца. Т. Кюранов, АП, 15. Светлинните лъчи се отразяват от подвижното огледалце .., преминават през поставения върху предметното стъкълце наблюдаван обект. Д. Лазаров, ОЛЕП, 21.
◊ Огледалце за обратно виждане. Техн. Огледало със специална форма, което се поставя в автомобил или в друго превозно средство пред водача, за да може той да вижда зад гърба си и да обезпечава безопасността при своето движение. Акранов хвърли един поглед, пълен с омраза към огледалцето за обратно виждане и продължи да следи мрачно очертанията на пътя. Й. Попов, ИЖП, 32.
ОГЛЕДА̀ЛЦЕ2, мн. -а, ср. Умал. от огледало3. Восъчно огледалце. Зоол. Хитинови порести плочки на долната страна на коремчето на пчелата-работничка, чрез които тя изработва восъчните килийки на питата. От направените проучвания се установило, че част от тези пчели имали белези, свойствени само на пчелите-работнички: восъчни огледалца на долната страна на коремчето. Б. Бижев, ВСП, 6. Клетките на восъчните жлези [на пчелите] имат вретеновидна форма и са прикрепени отвесно към вътрешната повърхност на восъчните огледалца (хитинови порести плочки). Б. Бижев, ВСП, 21.