ОГОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; огоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. огоря̀л, -а, -о, мн. огорèли, св. Диал. 1. Непрех. Обгорявам, обгарям обикн. наоколо, по повърхността (Н. Геров, РБЯ). // Изгарям1 (в 1 зн.). Самий порок във него / огорял би — и пред нас/ би възсияла добродетел света! К. Христов, А 1944, 311.
2. Прех. Изгарям2 (в 1 знач.) Бог да биет арамии,/ що фатиха да те мъчат./ Та огореа тенка Стойно,/../ та узеа горен вършник,/ ти кладеа на главата. Нар. пес., СбБрМ, 338.
3. Прех. Нажежавам, нагорещявам. А царот му рекол:„Почекай, имат друго .. да я огора фурната,.. да ве затфора внотре сфите [всите], али [дали] кe останете живи“. Нар. прик., СбНУКШ ч II, 15. Бог да биет арамии,/ що фатиха да те мъчат./../ Огореа пиростия,/ я кладеа на шията [на Стойна],/ та узеа горен вършник,/ ти кладеа на главата. Нар. пес., СбБрМ, 338. огорявам се, огоря се страд. от огорявам във 2 и З знач.