ОГО̀Я ж. Диал. Само в съчет.: Да ти видя огоята. Диал. Да отечеш, да се надуеш. Клетва, П. Р. Славейков, БП I, 133. Не е за огоя. Диал. Употребява се като извинение, уточнение, когато се поднесе нещо за ядене в малко количество, с което не можеш да се нахраниш.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник ..., 1941.


Източник: Речник на българския език (онлайн)