ОГРА̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ограбвам и от ограбвам се. Той бил участвувал .. и в ограбването на орханийската поща. Ив. Вазов, Съч. XXII, 92. Целият този гнил, отвратителен и противен реакционен режим се крепеше на кървав терор, на рушвети и на пладнешко ограбване „по законен път“. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 167. В резултат на няколко ограбвания, които сполетели Прага през XVII век, произведенията, които влизали в тази сбирка,.. днес са пръснати из цяла Европа. Хр. Ковачевски, СК, 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)