ОКВА̀СЯМ, -яш, несв.; оква̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Наквасвам, напоявам, наквасям. Война позорна, война проклета!... / Рано ти наште мирни полета / с гроби насея, с кърви окваси. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 79. В гроб мъжете, в плен жените, / мрат и старите монаси. / На Трапезица стените / праведна ги кръв окваси. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 105.


Източник: Речник на българския език (онлайн)