РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ОКЕКАВЯ̀ВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от окекавявам¹.

ОКЕКАВЯ̀ВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от окекавявам² и от окекавявам се.

Източник: Речник на българския език (онлайн)