ОМРАЗЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. В съчет. с б и л к а, т р е в а и под. Омразен (в З знач.). Глядела ги жена бездушница, / па слезнала у гора зелена, / па набрала трева омразита, / омразила до два луди млади. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 362.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)