ОМРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; омръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Замръквам. Чума бие наше село, / кой омръкне — не осъмне, / що осъмне — не омръкне. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 181. Смиля мома смил по гора брала. / Бером, бером, гора омръкнала, / шетом, летом, друми погрешила. Нар. пес., СбНУ ХLV, 368.