ОМУНДА̀РВАМ, -аш, несв.; омунда̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Измърсявам, изцапвам1; оцапвам, омундарявам, омускурявам. Рекло кучето да налоче море, да го омундари. П. Р. Славейков, БП II, 98. омундарвам се, омундаря се страд. и възвр.
ОМУНДА̀РВАМ СЕ несв.; омунда̀ря се св., непрех. Измърсявам се, изцапвам се; оцапвам се, омундарявам се.