ОПИЯНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Който причинява опиянение, омайване, захлас. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. А пък как са привлекателни и опиянителни, господи! Й. Вълчев, СКН, 464.