ОТБЛЪ̀СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отблъсвам и от отблъсвам се; отблъскване. — Сигналист! Флагове за отблъсване и поздрав на господина адмирала. Д. Добревски, БКН, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)