ПАЛЕОЦЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Които се отнася до палеоцен. След образуването на мезозойските гънки на Филипините очевидно се е развила голяма трансгресия, при която се отлагат еоценски и палеоценски наслаги. Хр. Тилев, Ф, 14. Наслагите, образувани през палеоценско време, са от два типа: северен и южен (средиземноморски). Гр. Николаев и др., ОГ, 176.


Източник: Речник на българския език (онлайн)