ПА̀ЛИУМ м. Тържествено наметало, мантия на висш духовник. Той носеше гащи от червена коприна, пурпурни ботуши, скъпа дреха със златни копчета — отпред и отзад, и над нея — палиум, мантия с бродирани орли и скъпоценни камъни. А. Каралийчев, С, 45. Владиката, дето го беше проводил папата.. на Малка света Богородица, му даде [на българския архиепископ] палиума, митрата и владишкия пръстен и го направи патриарх. М 1857, 114-115.

— Лат. pallium 'покривало'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)