ПАЛО̀МНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Поклонник, който пътешества и посещава свети места. Пътниците видяха човек, който влачеше зад себе си огромен черен ковчег.. В ковчега тлееше дебела восъчна свещ. Очите на странния паломник бяха зачервени, подпухнали и безумно печални. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. Хората от народа — .. отроци и парици, безмълвници-исихасти, богомили и странствуващи паломници .. много по-ясно и красноречиво изразяват духа на това време. Г. Цанев, СИБЛ, 582.
— От рус. паломник. — Друга форма: п а л ъ̀ м н и к.