ПАЛПИТА̀ЦИЯ ж. Мед. Остар. Силно и нередовно биене на сърцето. Славчо пролежа две недели от палпитация на сърцето. Ив. Вазов, Съч. IХ, 64.

— От лат. palpitatio.


Източник: Речник на българския език (онлайн)