ПАСТЍРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Пастирски. Кир не могъл да са наприказва и безпрестанно поменувал за помайчимата си, пастиревата жена, която той нежно обичал. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123.
