ПЕЛЕША̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има, който е с пелеши, пелешета, пелешки. Пелешат петел.

2. Който носи, който се гизди с пелеши, пелешки. Пелешата баба. П. Р. Славейков, БП II, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)