ПЕЛТЕЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който заеква, пелтечи; бъблив. На такъва глава, такъв бръснач, — свърши обвинителната си реч пелтеливият архимандрит Хрисант. Ст. Заимов, М III, 215.
