ПЕРПЕЛЀНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от перпеля. От гъсталака долетя звук на меко перпелене и тихо къткане, наподобяващо кикот. Н. Хайтов, ШГ, 194.


Източник: Речник на българския език (онлайн)