ПЕША̀К нареч. Диал. Пеша, пеш, пешком; пеши, пешом, пешки, пешански. Бях до тетя .., днеска му прилошало малко. — Кога? — Амче... там на нивата още... — Божичко! — погледна плахо Стефановица. — И си дойде пешак. Г. Караславов, СИ, 197-198. — Кобилата я не бива, човече, вика ми жената.. Тежко ми, тежко, та всичко наопаки ми се види. Да си немам конска живина в двора, да няма какво да си вържа в хармана .., да шлякам пешак. Н. Попфилипов, РЛ, 42. Един ден в дълбока старост, някой го [Микеланджело] среща, като отивал пешак из снега, и го пита: „Де отивате?“ К. Величков, ПР, 151. От долу иде пътниче,/ до два си коня водеше, / само̀ си пешак вървеше. Ц. Церковски, Съч. II, 230.

ПЕША̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Пешеходец. Изкачи ли върлия хребет над Катеричкин мост, умореният пешак присяда край пътя да послуша как шуми в дола скокливата Бистрица. Цв. Ангелов, ЧД, 22. Никога толкова свят не беше се събирал в Ново село. От тъмни зори заприиждаха селяни и селянки с каруци, с коли, на коне. Настигаха и задминаваха пешаци, които се нижеха по прашните пътища откъм крайдунавските села, от Павликени, Търново, Дряново. Д. Марчевски, ДВ, 95. По склоновете от тази страна на хълма е изкуствено изсечена пътека за пешаци и коне. Д. Цончев и др., АК, 5.

2. Пехотинец. Дохождам един ден, гледам: войска, много войска иде, артилерия, кавалерия, пешаци. Й. Йовков, ВАХ, 105. Във войни те [българите] участвуваха като конници или пешаци, конвоираха обози, прекарваха храна за войската, поправяха пътища и пр. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 36. Най-напред се изпращаха силни разузнавателни отряди от лека конница, а след тях идеше предният отряд конници и пешаци заедно с войници от всички военни части. А. Дончев, СВС, 618. — Слушайте, гърци, — изрече той [Момчил] бавно и отсечено.. — пет хиляди пешака и триста души конници чакат в Меропските крепости моя зов, за да тръгнат. Ст. Загорчинов, ДП, 352.

ПЕША̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Сорт нискостеблен фасул, който расте на туфи, без да пуска ластари; пешка. Всички сортове фасул се разпределят в две главни групи: увивни или вейкови, които са с високи стъбла,.. и пешаци, които са с ниски стебла. Сл. Петров, РКХО, 85. Нискорастящите растения ни дават повече удобства в културата.. Достатъчно е да се упомене увивният боб и високият грах, които искат да им се забождат прътове; когато пешакът боб и ниският грах съвсем се не нуждаят от такива. Гр, 1906, бр. 10, 156.

ПЕША̀К3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Царевичен плод, кочан, който не е вързан на сплит. Момите от махалата на тлака са дошле кукуруз да чушкат.. В един кът е натрупан голям куп масуре — на сплитове и пешаци. Т. Влайков, Съч. I, 9-10. Пешаци — царевични масуре или кочане, които са изпадале от сплитовете, които не са на сплитове. Т. Влайков, Съч. I, III.


Източник: Речник на българския език (онлайн)