ПЀЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до пещ. Когато излезе от задухата на пещния цех, цял изпотен,.. на Кольо му се стори, че вън беше бяло от дневната светлина. Н. Нинов, ЕШО, 68. В пещното отделение и двете пещи са изпробвани, облицовани са с огнеупорна зидария. ВН, 1958, бр. 2240, 1. Той ся хванал на работа у едного своего едноземца, който държал такива момчета като него да чистят комини и пещни труби. С. Радулов, ГМП (превод), 67. Пещен отвор. Пещен под. Пещен свод.


Източник: Речник на българския език (онлайн)