ПЕЩЕНЍК, мн. -ци, м. Диал. Домашно квасен хляб, изпечен в пещ; пещник2, пещерник1. Аз на неговите години гол из снега се въргалях да ми мине бесът. — И сега не си за изхвърляне — каза стрината. — Я се поглеж какъв си се зачервил като пещеник. Ем. Манов, ДСР, 453.


Източник: Речник на българския език (онлайн)