ПЍЙНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от пийна като прил. Който е малко, леко пиян. Отвън двама пийнали веселяци правят трогателна серенада на съседната кокона. К. Странджев, ЖБ, 86. А един от пийналите крайненци проточи врат като крокодил и ревна. А. Страшимиров, К, 59. На прага се изправиха пийнали мъже с килнати шапки, поглеждаха любопитно и се отдалечаваха. П. Вежинов, ДВ, 170.