ПЍКАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Пикая. Пикни, тресни, бабо, снаа че ти станем, / сина че ти земем, риза че ти перем, / .., / куде свиня пика. Нар. пес., СбВСтТ, 1019. От девет села (или мали) момите за тебе накриво пикат. СбНУ ХХV, 33.
ПЍКАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Вкарвам, втиквам, въвирам, пъхам, напъхвам2. Откоа видел сиромайо, оти озади не може нищо да стори, му застана оспреди и почнал со стапчето да го пика во шопурката [на чешмата], за да раздупи внатре и да тече поеке вода. СбНУ ХV, 105. пикам се страд.
ПЍКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Въвирам се, навирам се някъде или в нещо; пъхам се.
ПЍКАМ3, -аш, несв., непрех. Диал. 1. За птица — издавам звук пию-пию; пиюкам, писукам, пищя.
2. За човек — издавам много слаб, тих глас, вик. Да не си пикнал, че мисли...! Н. Геров, РБЯ IV, 30.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.