ПЍКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от пиквам1.
ПЍКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от пиквам2 и от пиквам се; пъхване, втикване, вкарване.
ПЍКВАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от пиквам3.
