ПЛАТИНЕНОБЯ̀Л, -а, -о, мн. -и, прил. Който е сребристобял. Руса [Пашенка] дори косите ѝ са бели, платиненобели.. Всички се извръщат и я оглеждат. П. Михайлов, МП, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)