ПЛАТОНЍЧНО. Книж. Нареч. от платоничен (във 2 и З знач.); платонически. Сега те имаха пари, тухларната фабрика на Делиите им носеше доходи, бяха собственици на чифлик, макар и платонично. Ем. Манов, ДСР, 249.


Източник: Речник на българския език (онлайн)