ПЛÈМЕННИК, мн. -ци, м. Братов или сестрин син. И старият, изгубеният чича, и младият племенник седнаха един до други на канапето, за да се разговарят. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 107. Цанков [Драган] е клонка от голяма свищовска фамилия, негов племенник е Киряк Цанков. Т. Жечев, БВ, 111. Племенника си той записа в някакво търговско училище и го настани на пансион. Д. Талев, ПК, 303. От безнадеждното заболяване на султана до смъртта му щеше да се реши успехът на първия залог — ще удушат ли Селим, за да премине престолът по права линия, или падишахът ще предпочете племенника пред синовете си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 278. В тези тежки години художникът дълбоко изживяваше трагедията на родината си. Няма да забравя колко болезнено се отрази върху духа му арестуването на двамата му любими племенници Сашо и Живко Стоянови. Е. Каранфилов, Б III, 206.
— От рус. племянник.