ПЛÈМЕННИЦА ж. Братова или сестрина дъщеря; племенничка. Естествено новината, че племенницата ми ще се омъжва, ме беше зарадвала. — Е, какво смяташ, ще отидеш ли? — Как няма да отиде? — учуди се Рандев, — племенница е това. Л. Станев, ПХ, 6-10. Групата ни се увеличи. Стана дружина. Най-напред вървеше чичото, след него племенницата с букета и последен аз с двете дамаджани. Настроението полека порасна. Появиха се закачки, па дори и песни. Д. Дублев, ПП, 46. Понесоха [четирима по-възрастни старшии] ковчега навън. Най-напред писнаха жените от селото — сестрите, снахите и племенниците на Чакъра, а след тях оплаквачките, които бяха дошли по собствено желание от махалата. Д. Димов, Т, 298. Сам едва ли щеше да се справи [чичо Манаси] с новата си работа, ако във всичко не му помагаше една разведена негова племенница. А. Гуляшки, Л, 86. Млада мома стои пред окован в желязо прозорец — на царя племенницата: черноока Преспа, преспанска девойка. Н. Райнов, ВДБ, 181. От осем дена насам той беше са гудил в поход на челото на триста хиляди конници, за да иде в посрещак на вавилонския цар, на когото той беше грабнал племенницата — хубавата княгиня Алдеа. В. Адженов, ВК (превод), 71.
— От рус. племянница.