ПЛÈМЕННИЧЕ, мн. -та, ср. Братово или сестрино дете. — Стопанинът на първия етаж се спомина преди две години, там живее вдовицата му, жена на години вече, пенсионерка. Има две дъщери, но и двете не са при нея. Тя е прибрала едно свое племенниче, издържа го да следва за архитект. А. Гуляшки, УУЧ, 74. – Генералът, който рядко печелеше партия от Васил, с удоволствие потриваше ръце при всеки сполучлив ход на Ленков и подвикваше: – Слабичко ги играеш, племенничето ми! М. Грубешлиева, ПП, 244.