ПЛУВЕШКО̀М нареч. Диал. С плуване, като плувам; плувешката, плувешким. Аз желаех да ся ввърля в Дунав и плувешком да изляза и да ся завтека към къщата на любезните си родители. Пч, 1871, кн. 7, 102.

— Друга (остар.) форма: п л о в е ш к о̀ м и п л о в и ш к о̀ м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)