ПЛУ̀ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до плуг, който е свързан с плуг. Зад каруцата пъплеше фараонският циганинн Алчо, повел зад юларя едно плоско муле, впрегнато в талижка с колела от плугова количка. Д. Вълев, 3, 290.
2. Който има плуг (във 2 знач.); плужен. Автомобилен плугов снегочистач.