ПЛУ̀ЖЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Плужек; плужков, плъж, плъжец, плъжковец, плужул. Плужъци плъзнаха по изкорубените змиевидни корени. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17. ● Обр. Ний виждаме гнева на писателя [Ал. Константинов], .. с удоволствието на нравствен атлет да мачка в калта някой дезертьор на своя дълг пред отечеството, някой плужък на мисълта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 156.
— Друга форма: п л у̀ ж а к.