ПЛУ̀КАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Плюя. Дете, кога ке се уплаши от нешчо, му плукат по лицето и му дават да се напие вода, та да му мине уплаот. СбНУ VII, 127. плукам се страд., възвр. и взаим. плука се безл.
