ПЛЮ̀НЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Рядко. Мъж, човек без достойнство; плюнка. — Ти не отбираш ли, че другата седмица ни е сватбата на нас бе, мой човек, .. — настоял най-нахалната на своето си Колев, та онзи [музикантът] се снизил пред него със земята, щото тоя род хора поначало са за мене плюнчовци. Ал. Томов, П, 94.