ПОДВРЯ̀Н, -а, -о, мн. подврèни. Прич. мин. страд. от подвра като прил. Обикн. в съчет.: Подврян зет. Диал. Зет, който живее в семейството на тъста си и се смята, че е несамостоятелен, потиснат; заврян зет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)