ПОДВЪ̀РГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от подвъргам и от подвъргам се.
◊ Не съм за подвъргане. Диал. Засужавам внимание, имам някакви качества, стойност и не съм за пренебрегване. Сетне и баща му не бил за подвъргане; и той си имал добри парици. Китка VI, 1886, кн. 3-4, 9.