ПОДГА̀РЯМ, -яш, несв.; подгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. подгоря̀л, -а, -о, мн. подгорèли, св., непрех. Диал. Изгарям1 (в З знач.); прегарям, подгорявам. Нивата започна да подгаря, взе да жълтее. Ст. Даскалов, СД, 580. Но макар Гороцвет да не е безводно село, все пак има места, дето подгарят при силните жеги. Не ги ли полееш, нищо и няма да вземаш. Кр. Григоров, ТГ, 17. подгарям се, подгоря се страд.