ПОЖЀНВАМ1, -аш, несв.; пожèна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пожèнат, св., прех. Остар. и диал. Пожънвам. Нека му покосят ливадите и да му поженат нивите... Защо е кмет, ако му не гонят толкова чест и ако нямат дотам страх, че да му не свършват работата? А. Страшимиров, ЕД, 138. Тъй жетвата дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките си посеви. П. Тодоров, И I, 99. Още в първите години на VII в. Византия наченала борба против славяните, за да възстанови властта си в заетите от тях земи. В това отношение византийците не поженали особени успехи. Ист. Х и ХI кл, 24. До пладне [невястата] нива пожена, / от пладне снопе събрала. Нар. пес., СбВСтТ, 742. поженвам се, пожена се страд.

ПОЖЀНВАМ2, -аш, несв.; пожèня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оженвам1, женя. Младините си оклех, Бори, че ме за хан пожениха! Й. Вълчев, СКН, 83. Малка ма, мамо, поженваш, / яз не мога са, мамо, отсрами / на свекър и на свекърва. Нар. пес., СбВСт, 453.

ПОЖЀНВАМ СЕ несв.; пожèня се св., непрех. Диал. Оженвам се, женя се. Заборил [забравил] юнак да са поглави, / да са поглави, да са пожени, / сноща му майка поспоменала. Нар. пес., СбНУ, 43. Не чака го [спахията] джан невеста, / пожени се джан Калина. Нар. пес., СбВСтТ, 439. Люле Гане го не чека / ни ден, ни два, ни до пладне, / я ми се е заглавила, / заглавила, поженила, / таман беше се венчало, / Дели Петко на вратана. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 160. Мила Стано, хубава Стано! / Девет години Коя чекала / в десет годин стъпила, / .. / ти се, Стано, годи, пожени. Нар. пес., СбАД, 61.

ПОЖЀНВАМ СЕ, -аш се, несв.; пожèня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Оженвам се, женя се повторно. Беше на пет години, когато умря баща ѝ. Скоро майка ѝ се пожени, но вторият мъж отказа да прибере момиченцето. Емине остана да живее сама с баба си по майка. Б. Несторов, АР, 135. Като изчезна Марин, тя го чака две години, търси го, па взе, че се пожени и роди още син и дъщеря. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 72. Еднъж муж се поженил. Втората му жена довела девойче. СбНУ ХLIХ, 376.


Източник: Речник на българския език (онлайн)