ПОЛУЗАВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е наполовина или донякъде завит, който е леко отвит; полуотвит. Аз се подчиних .., легнах полузавит със стисната монета в ръка и скоро-скоро заспах. П. Михайлов, ПЗ, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)