ПОЛУЗАКРЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е отчасти, донякъде, не напълно закрит; полускрит. Къщата беше в дъното на двора, полузакрита от две големи дървета. Е. Манов, БГ, 104. Отдясно миндер с възглавници, полузакрити с бял плат. Ив. Вазов, Съч. XXI, 110. Лицето му беше валчесто, месесто .., очите — мънички, топчести, полузакрити от подпухнали клепачи. А. Гуляшки, ЗР, 120. Той се загледа в странните фигури, които се виждаха в долната част на полузакритата картина.