ПОЛУИЗПРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е напълно изправен, който е леко приведен или свит. Най-после отваря очи и .. вижда около себе си натъркаляни десетина мъже: някои полуизправени, други на колене. Ал. Бабек, МЕ, 128. Преди, за да се стигне до вкаменената Снежанка, трябваше да вървим полуизправени, като се провирахме между трите сталагтона. М. Тошков и др., НР II, 195.