ПОЛУИНТЕЛИГЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Пренебр. Който се отнася до полуинтелигент и до полуинтелигенция. Тя [Будевска] презираше дилетантството в изкуството, полуинтелигентското (най-лошото) актьорствуване, .., шаржа, който винаги иде от вътрешно безсилие. Ст. Грудев, АБ, 174.