ПОЛУИРОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Полуироничен. Единият от тях, по-старият, беше човек мурголик, сухичък, с брада .. и с поглед спокоен и полуиронически. Ив. Вазов, Съч. ХI, 186. — Прощавайте — каза доктор Лит с една полуироническа и полуоправдателна усмихка, — нъ понеже вий ме направо питате, аз съм длъжен да ви кажа, че всъщност това е тъй. ССГ (превод), 132.
ПОЛУИРОНЍЧЕСКИ. Остар. Нареч. от полуиронически; полуиронично. Селените .. изглеждаха ни полуучудено, полуиронически, като че искаха да ни кажат: „Абе вий шегувате ли се или сериозно сте намислили в такваз нощ да минувате Алабак?“ Ал. Константинов, Съч., 255.