ПОЛУЛУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който има форма на полумесец1; сърповиден. Дюни с полулунна форма .. се срещат предимно в пустините на Средна Азия. Ст. Бошев и др., ББ, 193. Белогуш дрозд .. Мъжкият е черен с бяло полулунно петно на гърдите. Ц. Пешев и др., ФБ, 225. Охлювът литорина има яка, конусовидна черупка с ниски завивки .. Отворът ѝ е полулунен, шевът — недълбок. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 25. Полулунна кост.


Източник: Речник на българския език (онлайн)