ПОЛУМЀСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до срок от половин месец. Полумесечен наем. Полумесечно възнаграждение.

2. Който продължава половин месец. Полумесечен отпуск. Полумесечен срок.

3. Остар. За вестник, списание — който се отпечатва и издава два пъти в един месец, на всяко полумесечие. Само по някои литературни месечни и полумесечни дрипелчета ще се обади някой потребител на „най-големите и широки болки на българския народ“ и ще се упои от тая тъга. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)