ПО̀ЛЮСЕН, -сна, сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до по̀люс1 (във 2 знач.). Главните полюси създават магнитен поток. Те се състоят от магнитопровод с полюсен накрайник, който обхваща ротора. Ел. XI кл, 1965, 109. При протичане на постоянен ток през полюсните бобини се създава постоянно магнитно поле. А. На- чев, ЕС, 100. Все от отпадъчен материал се изрязват и полюсни листове за правотокови електромотори. ВН, 1962, бр. 3291, 1.
2. Прен. Противоположен. Стилът на Св. Минков обхваща основните полюсни моменти в сатирата — от крайната хипербола, .., до широкото използуване на всекидневния бит. Лит. XI кл, 1964, 348. Един от любимите прийоми на младия писател [Серафим Северняк] е противопоставянето, търсенето на контраста, .. Това са обикновено два противоположни характера, носители на полюсни сили. НМ, 1959, бр. 267, 4. Който познава живота на Славейков между „Не пей ме се“ и „Жестокостта ми се сломи“, няма да се изненада от полюсните мисли и настроения на поета. Т. Жечев, БВ, 418.