ПОЛЮТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; полютя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. полютя̀л, -а, -о, мн. полютèли, св., непрех. Разг. Лютя, налютявам1 леко, малко известно време или от време на време. Яденето полютява.
