ПОЛЮ̀ШКВАНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от полюшквам и от полюшквам се; полюляване, полюшване, поклащане. Умората, равномерното полюшкване на колата, .., приятният планински хлад приласкаха уморения хлапак и той заспа неусетно. П. Здравков, НД, 117. През нивите заприижда към шосето дълга разкривена колона немци-пленници .. Движеха се бавно и с полюшквания, като пияни. П. Славински, ПЩ, 489.